Технологии, ИИ и студентски опит: какво трябва да промени университетът днес
EDUCAUSE is a leading U.S.-based organization focused on technology in higher education. It brings together researchers, institutional leaders, IT professionals, and educators to analyze the impact of digital tools on teaching, learning, and administration. Its reports rely on large-scale student data and sector-wide expertise, which makes them a strong reference point for institutional strategy. At the same time, their findings reflect a predominantly U.S. context, since the data is collected from American institutions and aligned with national datasets such as IPEDS.
The 2026 EDUCAUSE Students and Technology Report draws on responses from over 8,600 students across 41 institutions. It examines four areas: technology services, course experiences, generative AI, workforce preparation, and student support. The results show a consistent pattern. Students adapt to change, but they expect clarity, reliability, and relevance in how technology supports their learning.
Infrastructure remains a critical issue. While 68 percent of students report satisfaction with technology services, only 49 percent are satisfied with Wi-Fi quality. This gap affects everyday learning. Students highlight unstable connections, limited access to devices, and slow support processes as barriers to completing academic tasks efficiently.
Course design has a direct impact on student experience. Students prefer flexible formats that support work-life balance and value predictable course structures. They report better outcomes when learning platforms are organized consistently and when materials are easy to locate. In contrast, fragmented systems and excessive use of tools create confusion and increase cognitive load.
The report presents a balanced view of generative AI. Most students still use AI rarely for coursework. When they do, they use it for support tasks such as summarizing, editing, and explaining content. At the same time, they express concerns about academic integrity, fairness, and the impact of AI on learning. Many students experience inconsistent guidance. Some instructors provide clear rules, while others prohibit AI use, which creates uncertainty and limits meaningful adoption.
A significant gap appears in workforce preparation. Students prioritize competencies such as strategic thinking, communication, and problem-solving. However, only 22 percent consider AI skills important for their future careers, and only 36 percent feel prepared to use AI tools. This contrasts with labor market trends, where demand for AI-related skills continues to grow.
Student support services show another pattern. Students who use mental health and accessibility services report high satisfaction. However, many do not use them due to time constraints, complex procedures, or unclear access points. Availability does not guarantee engagement.
Students do not ask for more tools. They expect better systems, clearer expectations, and stronger alignment between learning, technology, and future work. Institutions that act on these priorities improve both student experience and long-term outcomes.
These findings lead to several practical recommendations for the University of Economics.
For faculty, the focus should be on course design and clarity. Consistent LMS structures across courses should be implemented. The number of tools students must navigate should be limited. Clear instructions for assignments should be provided, including explicit guidance on the use of AI. AI should be integrated into learning activities to support understanding and skill development.
For students, emphasis should be placed on developing intentional digital practices. AI should be used as a support tool for learning rather than a replacement for effort. Priority should be given to building skills that combine analytical thinking, communication, and effective use of digital tools. Available support services should be used early to manage workload and well-being.
For administration, priority should be given to infrastructure and alignment. Investment in reliable Wi-Fi and reduction of connectivity gaps are essential. Support services should be centralized, with fast response options such as chat-based help. Access to mental health and accessibility services should be simplified. AI strategy should be aligned with actual student needs by embedding AI literacy across programs and supporting faculty development.
The findings are highly relevant for U.S. higher education contexts. They can still inform practice in Europe or Bulgaria, but they should be treated as indicative rather than directly transferable and compared with local data and institutional realities. Differences in infrastructure, policy environments, and student expectations should be taken into account when applying these insights.
The report points clear тхат сtudents do not ask for more tools. They expect better systems, clearer expectations, and stronger alignment between learning, technology, and future work. Institutions that act on these priorities improve both student experience and long-term outcomes.
EDUCAUSE е водеща организация в САЩ, фокусирана върху технологиите във висшето образование. Тя обединява изследователи, институционални лидери, ИТ специалисти и преподаватели, за да анализира как дигиталните инструменти влияят върху преподаването, ученето и управлението. Нейните доклади се базират на мащабни студентски данни и експертиза от сектора, което ги прави надеждна основа за стратегически решения. В същото време резултатите отразяват предимно американския контекст, тъй като данните се събират от институции в САЩ и се съпоставят с национални системи като IPEDS.
Докладът „2026 EDUCAUSE Students and Technology Report“ се основава на отговори от над 8600 студенти от 41 институции. Той разглежда четири основни области: технологични услуги, учебен опит, генеративен изкуствен интелект, подготовка за пазара на труда и студентска подкрепа. Резултатите показват ясна тенденция. Студентите се адаптират към промените, но очакват яснота, надеждност и практическа стойност от използването на технологиите.
Инфраструктурата остава критичен фактор. Докато 68 процента от студентите са удовлетворени от технологичните услуги, едва 49 процента са доволни от качеството на Wi-Fi. Този разрив влияе пряко върху учебния процес. Студентите посочват нестабилна връзка, ограничен достъп до устройства и бавна техническа поддръжка като пречки пред ефективното изпълнение на учебните задачи.
Дизайнът на курсовете има съществено значение за студентския опит. Студентите предпочитат гъвкави формати, които позволяват баланс между учене и лични ангажименти, и ценят предвидимата структура на курсовете. Те отчитат по-добри резултати, когато платформите са организирани последователно и материалите са лесно достъпни. Обратно, фрагментираните системи и използването на твърде много инструменти водят до объркване и увеличават когнитивното натоварване.
Докладът предлага балансиран поглед върху генеративния изкуствен интелект. Повечето студенти все още го използват рядко в учебния процес. Когато го използват, това е основно за подпомагащи дейности като обобщаване, редактиране и обяснение на съдържание. В същото време те изразяват притеснения, свързани с академичната честност, справедливостта и влиянието върху ученето. Много студенти се сблъскват с противоречиви указания. Част от преподавателите дават ясни правила, докато други забраняват използването на ИИ, което създава несигурност и ограничава ефективната му интеграция.
Съществено разминаване се наблюдава в подготовката за пазара на труда. Студентите поставят акцент върху умения като стратегическо мислене, комуникация и решаване на проблеми. В същото време само 22 процента смятат, че уменията за работа с ИИ са важни за бъдещата им кариера, а едва 36 процента се чувстват подготвени да използват такива инструменти. Това контрастира с тенденциите на пазара на труда, където търсенето на ИИ умения нараства.
Студентските услуги за подкрепа показват друга закономерност. Студентите, които използват услуги за психично здраве и достъпност, са в голяма степен удовлетворени. Въпреки това много от тях не ги използват поради липса на време, сложни процедури или неясен достъп. Наличието на услуги не гарантира тяхното използване.
Тези резултати водят до няколко практически препоръки за Икономически университет.
За преподавателите основният фокус следва да бъде върху дизайна на курсовете и яснотата. Необходимо е въвеждане на последователна структура в LMS системите. Броят на използваните инструменти трябва да бъде ограничен. Трябва да се предоставят ясни инструкции за заданията, включително конкретни насоки за използването на ИИ. ИИ следва да се интегрира в учебния процес по начин, който подпомага разбирането и развитието на умения.
За студентите е важно да се развиват осъзнати дигитални практики. ИИ трябва да се използва като инструмент за подпомагане на ученето, а не като заместител на усилието. Следва да се поставя акцент върху изграждането на умения, които съчетават аналитично мислене, комуникация и ефективно използване на дигитални технологии. Наличните услуги за подкрепа трябва да се използват навреме за управление на натоварването и благосъстоянието.
За администрацията приоритет трябва да бъде инфраструктурата и координацията. Необходимо е инвестиране в надежден Wi-Fi и намаляване на проблемите със свързаността. Услугите за подкрепа следва да бъдат централизирани и да се осигури бърз достъп, включително чрез чат. Достъпът до услуги за психично здраве и подкрепа трябва да бъде опростен. Стратегиите за ИИ трябва да се съобразят с реалните нужди на студентите чрез интегриране на ИИ грамотност в учебните програми и подкрепа за преподавателите.
Резултатите са силно релевантни за контекста на висшето образование в САЩ. Те могат да бъдат използвани и в Европа или България, но следва да се разглеждат като ориентировъчни, а не директно приложими, и да се съпоставят с локални данни и институционални особености. При прилагането им трябва да се отчитат различията в инфраструктурата, политиките и очакванията на студентите.
Докладът очертава ясно, че .студентите не търсят повече технологии. Те очакват по-добре функциониращи системи, ясни правила и по-добра връзка между обучението, технологиите и бъдещата професионална реализация. Институциите, които действат в тази посока, подобряват както студентския опит, така и дългосрочните резултати.