Кой модел за разработване на учебни програми да изберете?
Link to the full document
| A course can contain valuable topics yet leave students unclear about what they should learn. Curriculum models help connect purposes, content, teaching, and evaluation. Start with your design problem rather than searching for a universal winner. The ten approaches below address different decisions. Some guide curriculum planning; others support assessment, course production, progression, or accessibility. Their advantages and cautions describe practical fit, not proven superiority. Start with outcomes or learners? Tyler’s model begins with educational purposes, then selects and organizes learning experiences and evaluates progress (Tyler, 1949). Choose Tyler when you need clear outcomes and a visible connection between teaching and assessment. In marketing analytics, an outcome might require students to interpret regression results and justify a business recommendation. The advantage is clarity; the risk is defining success too narrowly. Although diagrams often show a straight sequence, Tyler also supported continuous revision. press.uchicago.edu Taba’s model begins with diagnosing learners’ needs and gives teachers a central design role (Taba, 1962). Teachers then formulate objectives, select and organize content and activities, and plan evaluation. Choose Taba for classes with varied backgrounds, electives, or professional development. The advantage is relevance to your learners. The cost is time for diagnosis and collaboration. Student preferences should inform decisions without replacing essential disciplinary knowledge. Scribd Improve a course or coordinate a programme? Wheeler’s model places curriculum development within a continuing cycle: establish aims, select experiences and content, organize them, evaluate, and revise (Wheeler, 1967). Choose Wheeler when improving an existing course. For example, weak student explanations may signal a need for more interpretation practice. The strength is a structured route from evidence to revision. The limitation is dependence on useful evaluation evidence and time to act on findings. Kerr’s model treats objectives, knowledge, learning experiences, and evaluation as interconnected (Kerr, 1968). Changing one component means checking the others. Choose Kerr for interdisciplinary programmes or substantial redesign, such as integrating AI across a degree. The advantage is coherence: new content should match revised activities and assessments. The disadvantage is complexity. The model provides fewer instructions about where to begin, so teams need clear responsibilities and coordination. Connect assessment, teaching, and delivery Backward design, developed through Understanding by Design, asks you to identify desired learning, decide what evidence will demonstrate achievement, and then plan teaching (Wiggins & McTighe, 2005). Choose this approach when assignments and learning goals do not match. For example, design a business decision task before selecting classroom exercises. The advantage is alignment. The limitation is the expertise needed to design meaningful assessments; narrow tasks can restrict the learning you recognize. ASCD ADDIE covers analysis, design, development, implementation, and evaluation (Branch, 2009). Choose ADDIE when producing a complete course, especially online learning involving several contributors. Unlike a curriculum outline, ADDIE also addresses materials and delivery. The advantage is an organized development process. The risk is excessive documentation or delayed feedback when teams treat the phases as rigid approval stages. Build review and revision into the process. Springer SAM, the Successive Approximation Model, emphasizes developing, testing, and revising early versions of learning experiences (Allen & Sites, 2012). Choose SAM when a new activity needs testing before wider use, such as an AI-literacy module. Early feedback helps expose design problems before substantial production work. The trade-off is repeated revision and demand for stakeholder availability. Agree on decision criteria and boundaries to prevent uncontrolled expansion. Allen Interactions Plan progression, access, and participation Bruner’s spiral curriculum returns to important concepts with increasing depth and complexity (Bruner, 1960). Choose this approach when coordinating learning across semesters or degree levels. Students might revisit evidence quality through source checking, study appraisal, and independent research. The advantage is planned progression. The risk is repetition without greater challenge. Unlike Wheeler’s cycle of curriculum revision, Bruner’s spiral concerns how students revisit knowledge. Harvard University Press Universal Design for Learning (UDL) asks you to anticipate barriers and provide appropriate options for engagement, representation, and action and expression (CAST, 2024). Choose UDL alongside other approaches when designing accessible learning. For example, combine readable text, captioned demonstrations, and accessible practice materials. The strength is proactive attention to learner differences. The challenge is preparation and maintaining valid assessment: alternative formats must still demonstrate the intended competence. UDL Guidelines Walker’s naturalistic model describes curriculum development through beliefs and values, deliberation, and design decisions (Walker, 1971). Choose this perspective when faculty, students, employers, or administrators disagree about programme priorities. The advantage is making values and competing interests explicit. The limitation is demanding negotiation, with a risk of stronger voices dominating. Use structured consultation and clear decision rules rather than assuming discussion automatically produces agreement. Scribd Choose a starting point, then add what you need For a university course, I would begin with Taba’s needs diagnosis, use backward design to connect assessment and teaching, and apply Wheeler’s cycle to guide improvement. Add UDL throughout. For a degree redesign, Kerr and Walker offer useful ways to examine connections and negotiate priorities. The aim is a coherent learning experience, not loyalty to a single model. Select each approach for a specific task and judge the resulting curriculum through evidence of student learning. | Един курс може да включва полезни теми, но студентите да не разбират ясно какво трябва да научат. Моделите за разработване на учебни програми помагат да свържете целите, съдържанието, преподаването и оценяването. Започнете с конкретната задача при разработването на програмата, вместо да търсите универсално най-добрия модел. Десетте подхода по-долу подпомагат различни решения. Някои насочват планирането на учебната програма, а други подкрепят оценяването, разработването на материали, надграждането или достъпността. Посочените предимства и ограничения описват практическата им приложимост, а не доказано превъзходство. Дали да започнете с резултатите или с потребностите на обучаемите? Моделът на Тайлър започва с образователните цели, след което следват подборът и организирането на учебните дейности и оценяването на напредъка (Tyler, 1949). Изберете Тайлър, когато търсите ясни резултати и връзка между преподаването и оценяването. В маркетинговите анализи очакваният резултат може да изисква студентите да интерпретират регресионен анализ и да обосноват бизнес препоръка. Предимството е яснотата; рискът е прекалено тясното определяне на успеха. Макар схемите често да показват линейна последователност, Тайлър подкрепя и непрекъснатото преразглеждане на програмата. (University of Chicago Press) Моделът на Таба започва с установяване на потребностите на обучаемите и отрежда централна роля на преподавателите при разработването на програмата (Taba, 1962). Следват формулирането на цели, подборът и организирането на съдържание и дейности и планирането на оценяването. Изберете Таба за групи с различна подготовка, избираеми дисциплини или професионално развитие. Предимството е съобразяването с конкретните обучаеми. Недостатъкът е необходимото време за проучване и сътрудничество. Предпочитанията на студентите трябва да насочват решенията, без да изместват основополагащите знания в дисциплината. (Scribd) Да подобрите курс или да координирате образователна програма? Моделът на Уилър представя разработването на учебната програма като непрекъснат цикъл: определяне на цели, подбор на дейности и съдържание, организиране, оценяване и преразглеждане (Wheeler, 1967). Изберете Уилър, когато подобрявате съществуващ курс. Например затрудненията на студентите да обясняват резултати могат да покажат необходимост от повече упражнения за интерпретация. Предимството е ясният преход от данни към промени. Ограничението е зависимостта от полезна информация от оценяването и наличието на време за прилагане на изводите. Моделът на Кер разглежда целите, знанията, учебните дейности и оценяването като взаимосвързани компоненти (Kerr, 1968). Промяната в един изисква проверка на останалите. Изберете Кер за интердисциплинарни програми или съществени промени, например интегриране на изкуствен интелект (ИИ) в цяла образователна програма. Предимството е съгласуваността: новото съдържание трябва да съответства на преработените дейности и оценки. Недостатъкът е сложността. Моделът предлага по-малко конкретни указания откъде да започнете, затова екипите се нуждаят от ясни отговорности и координация. Свържете оценяването, преподаването и провеждането на обучението Обратният дизайн, представен в Understanding by Design, предлага да определите желаните резултати, да решите как студентите ще докажат постигането им и след това да планирате преподаването (Wiggins & McTighe, 2005). Изберете този подход, когато заданията и учебните цели не съответстват помежду си. Например разработете задача за вземане на бизнес решение, преди да подберете упражненията. Предимството е съгласуваността. Ограничението е необходимата експертиза за смислено оценяване; задачи с тесен обхват могат да оставят част от наученото неоценена. (ASCD) ADDIE обхваща анализ, проектиране, разработване, прилагане и оценяване (Branch, 2009). Изберете ADDIE, когато създавате цялостен курс, особено онлайн обучение с участието на няколко специалисти. За разлика от общия план на учебната програма ADDIE разглежда и материалите, и провеждането на обучението. Предимството е организираният процес на разработване. Рискът е прекомерна документация или закъсняла обратна връзка, когато екипите третират фазите като строги етапи за одобрение. Включете преглед и преработване през целия процес. (Springer) SAM, моделът на последователните приближения, поставя акцент върху разработването, тестването и преработването на ранни версии на учебни дейности (Allen & Sites, 2012). Изберете SAM, когато нова дейност се нуждае от изпитване преди по-широко прилагане, например модул за ИИ грамотност. Ранната обратна връзка помага да установите проблеми преди създаването на всички материали. Недостатъкът е многократното преработване и необходимостта заинтересованите страни да участват редовно. Уточнете критериите за решенията и границите на задачата, за да предотвратите неконтролирано разширяване. (Allen Interactions) Планирайте надграждането, достъпността и участието Спираловидната учебна програма на Брунер връща обучаемите към основни понятия с нарастваща дълбочина и сложност (Bruner, 1960). Изберете този подход, когато координирате обучението между семестри или образователни степени. Студентите могат да изучават качеството на доказателствата последователно чрез проверка на източници, оценка на изследвания и самостоятелна изследователска работа. Предимството е планираното надграждане. Рискът е повторение без по-високи изисквания. За разлика от цикъла на Уилър за преразглеждане на програмата, спиралата на Брунер описва повторното изучаване на знания на по-високо равнище. (Harvard University Press) Универсалният дизайн за учене (UDL) насърчава предварителното установяване на бариери и предлагането на подходящи възможности за ангажиране, представяне на информация и изразяване на наученото (CAST, 2024). Използвайте UDL заедно с други подходи при разработване на достъпно обучение. Например съчетавайте четим текст, демонстрации със субтитри и достъпни упражнения. Предимството е предварителното съобразяване с различията между обучаемите. Предизвикателството е подготовката и запазването на валидно оценяване: алтернативните формати трябва да доказват същата предвидена компетентност. (UDL Guidelines) Натуралистичният модел на Уокър описва разработването на учебни програми чрез убеждения и ценности, обсъждане на алтернативи и конкретни решения (Walker, 1971). Изберете този подход, когато преподаватели, студенти, работодатели или администратори не постигат съгласие за приоритетите. Предимството е ясното формулиране на ценностите и конкуриращите се интереси. Ограничението е трудният процес на договаряне, с риск най-влиятелните участници да доминират. Организирайте структурирани консултации и ясни правила за решенията, вместо да приемате, че обсъждането автоматично води до съгласие. (Scribd) Изберете отправна точка, след това добавете необходимото За университетски курс бих започнал с установяването на потребностите според Таба, бих използвал обратния дизайн за свързване на оценяването и преподаването и цикъла на Уилър за подобрения. Прилагайте UDL през целия процес. При преработване на цяла образователна програма Кер и Уокър предлагат полезни начини за разглеждане на взаимовръзките и съгласуване на приоритетите. Целта е съгласувано обучение, а не придържане към един-единствен модел. Избирайте всеки подход за конкретна задача и оценявайте получената учебна програма чрез доказателства за наученото от студентите. |
References
Allen, M. W., & Sites, R. (2012). Leaving ADDIE for SAM: An agile model for developing the best learning experiences. ASTD Press.
Branch, R. M. (2009). Instructional design: The ADDIE approach. Springer. https://doi.org/10.1007/978-0-387-09506-6
Bruner, J. S. (1960). The process of education. Harvard University Press.
CAST. (2024). Universal design for learning guidelines version 3.0. https://udlguidelines.cast.org/
Kerr, J. F. (Ed.). (1968). Changing the curriculum. University of London Press.
Taba, H. (1962). Curriculum development: Theory and practice. Harcourt, Brace & World.
Tyler, R. W. (1949). Basic principles of curriculum and instruction. University of Chicago Press.
Walker, D. F. (1971). A naturalistic model for curriculum development. The School Review, 80(1), 51–65. https://doi.org/10.1086/443014
Wheeler, D. K. (1967). Curriculum process. University of London Press.
Wiggins, G., & McTighe, J. (2005). Understanding by design (Expanded 2nd ed.). Association for Supervision and Curriculum Development.