Когато AI помага, но не взема решенията: Ваня Христова за преподаването и научните изследвания
Outline
Today, our interview continues the conversation on AI in Teaching and Research with a recent Ph.D. graduate, Vanya Hristova. Dr. Hristova sees AI as a useful academic assistant, but not a substitute for human judgment. As a researcher, she uses AI to clarify complex concepts, support brainstorming, organize references, and handle technical tasks, while verifying outputs carefully. In teaching, AI helps her develop interactive activities and visual materials, but pedagogical decisions remain her responsibility.Аssessment, she agrees, must change as AI makes traditional assignments easier to generate. Students should increasingly explain, defend, apply, and critically evaluate their work. In research, authorship still requires understanding, argumentation, and responsibility for key decisions. Looking ahead, she expects AI to reduce routine academic work, but believes the essential skill will be knowing when to use AI and when not to.
- Как двете Ви роли – на млад изследовател и преподавател – оформят отношението Ви към навлизането на ИИ в академичната среда?
Съчетаването на двете роли ме кара да гледам на изкуствения интелект едновременно с любопитство и с известна предпазливост. Като млад изследовател за мен една от най-ценните му функции е способността да прави сложното по-достъпно. Използвам го, когато искам да разбера по-добре трудна концепция или особено сложен научен текст – не като заместител на четенето, а като възможност да попитам – „Обясни ми това по друг начин“ или „Каква е логиката зад този аргумент?“.
Полезен е и за редица технически задачи. Например може значително да улесни оформянето на библиография в определен стил или подреждането на източниците. Именно при такива задачи обаче съм виждала и ограниченията му – случвало ми се е при форматиране да промени заглавие на публикация или DOI. Затова за мен удобството, което ИИ дава, винаги върви с необходимостта от проверка.
Като преподавател виждам темата и от другата страна. Моите студенти имат достъп до същите инструменти. Затова въпросът вече не е дали ИИ ще присъства в университета, а как да го използваме, без да губим процеса на учене.
- Как ИИ променя работата Ви като университетски преподавател и къде поставяте границата?
В преподаването ИИ ми дава най-вече повече свобода да експериментирам. Използвам го като източник на идеи за нтерактивни задачи, казуси и дискусии и за различни начини, по които една и съща икономическа концепция може да бъде
представена на студентите. Особено полезни за мен са възможностите за създаване на визуално съдържание.
Видео, колаж или друга визуализация вече могат да бъдат подготвени много по-бързо и без да изискват сериозни технически умения. Това ми позволява да се концентрирам повече върху въпроса как да направя дадена тема разбираема и интересна за студентите, но педагогическото решение остава мое. ИИ може да предложи десет упражнения, но аз трябва да преценя кое е подходящо за конкретната група, какво искам студентите да научат чрез него и дали задачата действително развива умението, което търся. За мен това е важната граница между подпомагане и делегиране.
- Кои възможности на ИИ са най-ценни за научната работа и какво трябва да остане под контрола на изследователя?
В научната работа за мен ИИ е особено полезен като партньор за brainstorming.
Понякога имаш идея, но още търсиш най-добрия начин да я формулираш или различните гледни точки, от които можеш да я разгледаш. В такъв момент възможността да задаваш последователни въпроси, да оспорваш предложения и да търсиш алтернативни обяснения може да бъде много ценна.
Тук обаче поставям ясна граница. ИИ може да подпомага мисловния процес, но не трябва да замества изследователя при решенията, които определят самото изследване – какъв е научният проблем, какъв метод е подходящ, как трябва да бъдат интерпретирани резултатите и какви изводи могат да бъдат защитени.
Мисля, че с навлизането на ИИ ще трябва все по-внимателно да говорим и за авторството. За мен то не се изчерпва с това кой физически е написал даден текст.
Авторството означава да разбираш, да можеш да аргументираш и да поемеш отговорност за всяко съществено решение и заключение, което представяш като свое. - Как генеративният ИИ променя преподаването и оценяването на студентите?
Това е може би въпросът, върху който в момента мисля най-много като преподавател. Ако една стандартна домашна работа може да бъде генерирана за секунди, трябва да си зададем въпроса какво всъщност измерваме с нея. Знанията и мисленето на студента или способността му да работи с ИИ? Затова според мен ще трябва да променяме
и самите задания. По-голямо значение вероятно ще имат задачи, при които студентът трябва да обясни как е стигнал до даден резултат, да защити позиция, да приложи концепция към конкретна ситуация или критично да оцени вече предложено решение.
Още по-сериозен е въпросът с изпитите. Вече съществуват устройства, които почти не се различават от обикновени очила, но могат да осигурят достъп до дигитална информация и AI функционалности. Това означава, че традиционният модел, при който просто ограничаваме достъпа до телефон по време на тест, става все по-труден за
прилагане.
Не мисля, че решението е преподаватели и студенти да влизат в постоянна технологична надпревара кой ще намери по-добър начин да използва или да разпознае технологията. По-важно е да преосмислим оценяването така, че действително да можем да установим какво студентът знае, разбира и може да направи самостоятелно. - Как ще се промени ролята на преподавателя и изследователя и какво не бива да губим?
Очаквам ИИ постепенно да поема повече от рутинните и техническите задачи не само в преподаването и научната работа, но и в академичната администрация. За мен това е една от практическите му ползи – да намалява времето, което отделяме за търсене и обработване на информация, без самият той непременно да взема решението вместо нас. Добър пример е работата с нормативна и административна информация. Вече можем да използваме модели, които разполагат с част от тази информация, и много бързо да се ориентираме какви са изискванията за дадена процедура, какъв формуляр ни е необходим или къде да потърсим конкретно правило. Това може да спести доста време. В същото време отговорите невинаги са напълно точни или актуални. Затова използвам подобни възможности за ориентация, но когато става дума за конкретно нормативно изискване, проверката в официалния източник остава задължителна.
Ако ИИ може да ни освободи от част от механичната работа, за мен истинската полза е какво правим с освободеното време – повече работа със студентите, повече време за идеи, четене и същинска изследователска работа. Затова вероятно едно от важните умения занапред няма да бъде просто да умеем да използваме ИИ, а да преценяваме кога
има смисъл да го използваме и кога не.