Къде AI помага и къде контролът остава в ръцете на човека: Юлиан Василев за AI в академичната среда
Outline
Our Science & Research Blog continues its series of conversations with academics and practitioners about how they are using AI in their professional work.
Today, we speak with Julian Vasilev, Chair of the Department of Informatics at the University of Economics, Varna, about AI in teaching, research, academic publishing, and university management.
Julian Vasilev presents a selective, pragmatic approach to AI in academia. He uses AI in research for literature reviews, exploring new dimensions of problems, and paraphrasing, but stresses the need to verify outputs and sources. In teaching, he focuses on helping students understand when AI is appropriate and how to validate results. He does not delegate administrative responsibilities to AI. At the institutional level, he sees existing regulations as a foundation, with the next priority being the systematic sharing of good practices in teaching and research.
Интервю:
Какъв е Вашият личен подход към използването на тесен изкуствен интелект и генеративен изкуствен интелект в професионалната Ви работа, по-специално в преподаването, научните изследвания и академичното управление?
Ежедневно се налага да се решават неструктурирани задачи (казуси), свързани с администриране процесите в университета. За тях не използвам ИИ. В преподавателската работа уча студентите до колко и кога могат да го използват ИИ, как да валидират резултата от направените промптове. В изследователската работа – със сигурност помага: (1) при литературен обзор, но при задължителна верификация (проверка) на източниците, (2) при търсене на нови измерения на даден проблем, (3) при перифразиране на текст (от неформална във формална реч).
От Вашия опит, кои са основните ползи и рискове от интегрирането на генеративния ИИ в преподаването и научните изследвания? Кои дейности според Вас трябва да останат предимно под човешки контрол? https://scienceandresearch.ue-varna.bg/2026/09/02/when-ai-enters-the-classroom-which-decisions-should-stay-human/
ИИ е в начален етап на развитие. Все още не може да му се доверяваме на 100% за отговорите, които получаваме, дори да си мислим, че може да напишем подробен промпт.
Последните доклади на MIT и Brown University показват, че университетите трябва да преминат отвъд индивидуалните експерименти с ИИ към по-ясни институционални стратегии за преподаване, оценяване, научни изследвания и развитие на преподавателите. Като ръководител на катедра, кои институционални стъпки бихте поставили като приоритет през следващите две до три години?
В момента във вътрешните правила има регламент по отношение на използване на ИИ както от студенти (при разработване на курсови проекти, задания за изпитите), така и от изследователи – при писане и подаване на ръкопис (за рецензиране) в унив. издания. Дошло е време и сега е да се споделят добри практики – както в областта на обучението, така и в научната област.
Все по-ясно се наблюдава преход от използването на ИИ като чатбот или индивидуален асистент към ИИ агенти и изследователски среди, подпомагани от ИИ, които могат да координират търсене на научна литература, програмиране, анализ на данни, писане и контрол на качеството. Последни разработки като Claude Science илюстрират този преход към интегрирани изследователски работни процеси. Как според Вас тази промяна ще повлияе върху работата на преподаватели, изследователи и докторанти?
Нямам преки наблюдения, за да коментирам.
В няколко от последните ни публикации разглеждаме идеята за хибридна интелигентност, при която хората и ИИ разпределят помежду си когнитивната работа, вместо задачите просто да се автоматизират. Кои решения, умения и отговорности според Вас университетите трябва съзнателно да запазят като човешки, дори когато ИИ става способен да изпълнява все по-голяма част от академичния работен процес?Агентният ИИ все по-често може да планира, координира и изпълнява многостъпкови задачи в преподаването и научните изследвания с ограничена човешка намеса. Кои академични решения, умения и отговорности трябва да останат под човешки контрол, когато агентният ИИ става по-способен и по-дълбоко интегриран в университетската работа?
Засега не съм гласувал отговорности на ИИ по административните ми задачи като ръководител катедра. За това не мога да дам отговор на въпроса. Като главен редактор на едно от унив. списания, ползвам платформи за тест за плагиатство и тест за AI-генериран текст. Последните по-рядко, защото с рутина лесно се откриват AI-генерирани текстове без да се ползва софтуер.