Разговор с Албена Антонова: ИИ, автентичността и рискът от загуба на експертност

Podcast recording

Interview Summary

We discuss today with Albena Antonova the rapid advances in AI and their impact on teaching, research, and academic work. She focuses on a less common question: when should academics choose not to use AI? The interview examines authenticity, standardized AI-generated content, deskilling, loss of tacit knowledge, and the need to preserve expertise through practice and experience. Dr. Antonova emphasizes keeping the “human in the loop” and using AI to support, rather than replace, human skills. She also reflects on Bulgaria’s cautious adoption of AI and the growing need for institutional approaches centered on pedagogy.

Транскирпт на интервюто

Здравейте! Днес сме с главен асистент Албена Антонова от Факултета по математика и информатика към СУ и ще говорим за изкуствения интелект и образованието, но преди това, Албена, кажи ни с няколко думи коя си? С какво се занимаваш? Просто да знаем с кого говорим.

Здравейте на всички! Много се радвам, че съм част от този проект.
Името ми е Албена Антонова, главен асистент във Факултета по математика и информатика на Софийския университет. А също така и член на екипа на проекта ЦВП УНИТе.

Разговорът днес е за изкуствения интелект и влиянието му върху образованието. Ти какво чувстваш най-остро? Каква най-остра нужда виждаш в тая голяма тема, изкуственият интелект, да говорим днес?
 
Сега, преди да започна с директния отговор на вашия въпрос, нека да направя едно малко представяне. С темата за изкуствения интелект в образованието буквално се занимавам от 2023 година, когато разработих такива курсове за преподаватели, в университета, после за учители, също така за студенти, които са бъдещи учители. Тоест преподавам използване на изкуствен интелект в образователен контекст, може би вече 3 или 4 години.
 
Следя непрекъснато темите, правя различни изследвания и това, което се вижда в момента е, че като че ли влизаме в нова фаза на развитие. Разбира се, през последните 2-3 години, през няколко месеца моделите се обновяваха и ставаха по-мощни. Например, изведнъж учителите по математика откриха, че изкуственият интелект може да решава задачи през 2025г. Имаше много предизвикателства през последните години, но това, което в момента се случва, е изключително интересно. Всички знаете за развитието на агентния, многоагентния изкуственият интелект, различните системи, модели, все повече се говори за достигането на общ изкуствен интелект, което води до много повече предизвикателства.
 
Едно от нещата, на които бих искала да обърна внимание, е, че, говорейки за изкуствен интелект и за използването му, ние, като учени, забравяме кога не трябва да използваме изкуствен интелект. Съвсем наскоро бях на конференция в Италия и ми направи впечатление, че горе-долу половината презентации на изследователите бяха направени с изкуствен интелект. В един момент започнах да виждам един огромен проблем.
 
Автентичността. Кога губим нашата автентичност? В смисъл всичко става едно и също, всичко става така наречения AI slop. Това неминуемо ще се отрази и върху идентичността ни. Кой съм аз? Какво прави моят професионализъм уникален? Какъв съм аз като професионалист? И тук искам да обърна внимание на една тема. Кога един човек става експерт? Когато започне да прави нещо толкова много толкова пъти, че той го автоматизира. Както, например, ние ходим и не се замисляме как стъпваме за разлика от едно дете, което прохoжда. Така, всяко умение, което имаме, когато ставаме експерти в него, то става автоматично и ние не се замисляме. Един добър шофьор не се замисля как кара кола. Той се качва и кара, докато един начинаещ шофьор се оглежда на всеки страна.
 
Така, че това е нещото, което предстои да се случи с ИИ. От една страна, не толкова, то да стане до такава степен част от нас, че ние да си представим навсякъде как го използваме без да се замислим. От друга страна, обаче, какво ще се случи ако в един момент някой ни вземе този ИИ? Как развиваме нашия мозък? Как ставаме експерти, когато нямаме на какво да се облегнем? Когато нямаме тези малки пътечки, така наречени сривове по пътя, така, че да станем експерти? И това е един голям въпрос, този, за деквалификацията.
 
Давам един пример. Ако напиша 10 имейла с ИИ, на 11 имейл, може би аз ще имам автоматичното усещане, къде ми е ИИ да направя 11 имейла? Дали няма в един момент да загубя умението си да правя аз презентации, имейли, или други документи, които така или иначе правя в момента? И това е един много голям въпрос, върху който не се говори според мен достатъчно, а именно деквалификацията, как хората работят за изграждането на своите умения, за своята експертиза, за бъдещата си експертиза, за дълготрайните си знания, за така наречените неявни знания, скрити знания, които се изграждат единствено и само чрез опита.

Добре, нека да ти задам няколко провокативни въпроса, просто за да го направим разговора малко по-пиперлия така, а и предполагам, ще има сигурно хора, които слушат и биха искали да зададат същите въпроси. Аз съм напълно съгласен с теб, че навлизаме в едно време разделно и деквалификацията, съм съгласен, че не се говори достатъчно във България, въпреки, че глобално много сериозно се разисква този проблем и се отива наляво-надясно и провокативните ми въпроси са такива. Ако ти смяташ, че попадаме в спиралата на деквалификацията, аз искам да попитам за самите презентации не е ли добре, ако съдържанието е съставено от човека и той използва изкуственият интелект, било това NotebookLM или Clаudе, да му направи една хубава презентация визуално, като той не е добър по това нещо. Това не е ли добра комбинация като конкретен случай, а като общ случай. Какво означава да сме експерти? Защото в момента това, което глобално се обсъжда по повод деквалификацията е human in the loop, че всъщност можем да станем много по-добри експерти, ако знаем как да работим правилно с изкуственият интелект, вместо да се страхуваме да го отричаме и да влизаме в спиралата, че ще ни закърнее мисленето. Провокативен въпрос е не да те напада, а просто да …..

Аз много благодаря за тези въпроси.  
Реално погледнато аз имах огромен спор с моя колега, който това каза. Защото аз го предупредих на конференцията, че не е хубаво в практиката да използва AI презентация, AI генерирана презентация. И той точно това ме обори, но аз не съм експерт в това, ИИ ще направи по-добра презентация от мен.
 
Тук въпросът не е в експертизата, а в идентичността. Така аз ставам част от масата, да, вярно е, че има дефекти, защото това, което ИИ прави в момента като масови презентации, не е нещо, което да кажем, че се доближава до експертиза. Така че, по мое мнение все пак идентичността е важна.
 
Ние всички ходим с подобни дрехи, спазваме някакъв dress code на работните места, обаче все пак не сме в униформи. Може би е важно да не бъдем в униформи в нашата документация, в нашите представяния, в нашия начин, по който изразяваме себе си. Това е моето наблюдение.
 
Друг един феномен, който не коментирахме, е например миналият семестър, летният семестър, в един от курсовете трябваше да изгледам 40 презентации на различни екипи от студенти, повечето генерирани с ИИ, и със сигурност не ми направи добро впечатление. В един момент изследванията показват, когато видите AI съдържание, че все едно някой го е използвал, защото не го е грижа за вас, искал е по-скоро да свърши задачата.  Хората възприемат AI съдържание по много различен начин, отколкото преди няколко години. Преди няколко години беше концепцията, о, тука имаме AI презентация, колко интересно, колко иновативно. Докато сега в момента това става все едно… този толкова не го е грижа за нас, че си е направил презентацията с AI. Поне това виждам като обратна връзка. Надявам се, че отговорих на първият въпрос.
 
Въпросът е не толкова да намерим отговорите, колкото да започнем един разговор, и може би това е момента, когато е хубаво да завършим с отворена врата, да чуем другите какво мислят по този въпрос. Ние двамата започнахме разговора. Тези, които ще слушат това или ще го четат, е хубаво те да споделят какъв е техния опит, какви са техните наблюдения, какви са техните мисли по въпроса.
 
Разбира се. И все пак само една минутка за да отговоря и на втория въпрос. Съвсем кратко, разбира се.
 
За деквалификацията и разговорът в света и разговорът в България. Докато в България хората все още се притесняват дали да използвате изкуствен интелект или не, наистина в другите държави има много по-напреднали потребители на изкуствен интелект.
 
И там вече започват да се задават въпроси за деквалификацията. Докато при нас още хората се притесняват да го използват. Така че тук бих искала да направя това разграничение.
 
Изкуственият интелект е важен инструмент за бъдещето. Но ние трябва да знаем по какъв най-добър начин да го използваме така, че да ни помага ние да станем по-добри, а не да загубим нашите умения, нашите познания, нашия начин да се оправяме със задачите и с решаването на проблемите, които са належащи.
 
Това е така. Тук ще направя аз плъгин за нашия блог. В блога на Научно изследователски институт разгледахме само през последните две седмици поне три блог-поста на MIT доклада, на Браун университет доклада, които много ясно казват точно това, което ти току-що спомена, че отдавна вече сме загърбили дали да използваме или да не използваме изкуствен интелект.

Това се смята за решено. И в момента вече в академия се съсредоточаваме на това как институциите подхождат като цяло към педагогическото използване на изкуствен интелект. Много ти благодаря за разговора днес. Надявам се скоро пак да говорим, защото тези неща много бързо се развиват и има какво да се каже. И най-важно е да чуем другите какво мислят.
 
Много благодаря за поканата. И ще се радвам да има повече дебати, повече въпроси. Така че очаквам вашите последователи и техните коментари.