Капанът на списъка с научни списания (FT50) и как да се излезе от него
In his article on the “FT Journal List Trap,” Herman Aguinis, points to a quiet shift in business schools. Journal lists such as the FT50 were introduced to signal quality. Over time, they began to shape the direction of research itself.
This influence becomes visible in everyday research practice. A faculty member develops a research idea, yet the initial question often concerns journal fit rather than problem relevance. Topics are refined to align with editorial expectations. Methods follow established patterns. As a result, studies addressing specific economic or institutional contexts, including those relevant to Bulgaria, may be deprioritized if they fall outside the scope of highly ranked journals.
The effects extend into the classroom. Students engage with rigorous and well-structured research, yet much of it reflects contexts far removed from the regional environment. Case discussions rely on examples from large international markets. The connection between theory and local practice requires additional effort and is not always achieved. This creates a gap between academic knowledge and the realities graduates are likely to encounter.
At the University of Economics Varna, this tension is particularly visible. The institution seeks international recognition and adherence to high academic standards. At the same time, it operates within a regional context with distinct economic characteristics. When research agendas follow only global journal incentives, local relevance weakens. When journal standards are disregarded, academic credibility is at risk. The challenge lies in maintaining balance.
One direction involves expanding the definition of research quality. Journal publications remain important, yet additional indicators can be introduced. Research with contributions to local organizations informs public policy, or produces teaching materials grounded in regional practice with clear value. Recognizing these contributions can influence the formation of research agendas.
A second direction concerns the diversity of research outputs. Case studies based on Bulgarian companies, applied research reports, and interdisciplinary projects can strengthen both teaching and institutional relevance. These formats allow research to circulate beyond academic journals and enter practical contexts.
Closer integration between research and teaching also plays a role. Faculty research can serve as a direct input into course design. Ongoing projects can be used as discussion material, while student involvement in research activities can support deeper engagement with subject matter.
Such changes depend on institutional signals. Evaluation systems shape academic behavior. When recognition focuses exclusively on journal placement, research converges around a narrow set of expectations. When broader criteria are introduced, including impact and teaching integration, a wider range of academic contributions becomes possible.
Aguinis’s argument does not reject journal lists. It highlights their influence. The central issue is the extent to which these lists define what counts as valuable knowledge. For institutions such as the University of Economics Varna, this raises a strategic question about how to align research, teaching, and regional relevance within existing global standards.
https://www.linkedin.com/pulse/ft-journal-list-trap-how-escape-herman-aguinis-nm81e
В своята статия за „капанa на FT списъка с журнали“ Херман Агуинис посочва една тиха, но съществена промяна в бизнес училищата. Списъци като FT50 са въведени с цел да сигнализират за качество. С течение на времето те започват да определят самата посока на научните изследвания.
Това влияние се вижда ясно в ежедневната изследователска практика. Преподавател разработва изследователска идея, но първият въпрос често е свързан с това дали темата „пасва“ на дадено списание, а не с нейната значимост. Темите се прецизират спрямо редакционните очаквания. Методите следват установени модели. В резултат изследвания, които разглеждат конкретни икономически или институционални контексти, включително релевантни за България, остават на заден план, ако не попадат в обхвата на високорангираните журнали.
Ефектите се пренасят и в учебния процес. Студентите работят с добре структурирани и методологично издържани изследвания, но голяма част от тях отразяват контексти, далечни от регионалната среда. Дискусиите често се основават на примери от големи международни пазари. Връзката между теория и местна практика изисква допълнителни усилия и невинаги се постига. Така се формира разминаване между академичното знание и реалностите, с които завършилите ще се сблъскат.
В Икономически университет – Варна това напрежение е ясно изразено. Институцията търси международно признание и спазване на високи академични стандарти. В същото време тя функционира в регионален контекст със специфични икономически характеристики. Когато изследователските програми следват единствено стимулите на глобалните журнали, местната релевантност отслабва. Когато тези стандарти се пренебрегнат, академичната легитимност е застрашена. Основното предизвикателство е постигането на баланс.
Една възможна посока е разширяване на разбирането за качество на научните изследвания. Публикациите в журнали остават важни, но могат да се включат и допълнителни индикатори. Изследвания с принос към местни организации, към публични политики или към създаване на учебни материали, основани на регионалната практика, имат ясна стойност. Признаването на тези резултати може да повлияе върху формирането на изследователските програми.
Втора посока е свързана с разнообразието на изследователските резултати. Казуси, базирани на български компании, приложни изследователски доклади и интердисциплинарни проекти могат да засилят както преподаването, така и институционалната значимост. Тези формати позволяват на научните резултати да излязат извън рамките на академичните журнали и да достигнат до практиката.
По-тясната връзка между изследвания и преподаване също има значение. Научната работа на преподавателите може да служи като директен ресурс при разработване на учебни курсове. Текущи проекти могат да се използват като основа за дискусии, а включването на студенти в изследователски дейности подкрепя по-задълбочено разбиране на учебното съдържание.
Подобни промени зависят от институционалните сигнали. Системите за оценяване оформят академичното поведение. Когато признанието се основава единствено на публикации в определени журнали, изследванията се насочват към тесен набор от теми и подходи. Когато се въведат по-широки критерии, включително въздействие и връзка с преподаването, се отваря пространство за по-разнообразни академични приноси.
Аргументът на Агуинис не отхвърля списъците с журнали. Той подчертава тяхното влияние. Основният въпрос е доколко тези списъци определят какво се приема за ценно знание. За институции като Икономически университет – Варна това поставя стратегически въпрос за съгласуване на научните изследвания, преподаването и регионалната релевантност в рамките на съществуващите глобални стандарти.
https://www.linkedin.com/pulse/ft-journal-list-trap-how-escape-herman-aguinis-nm81e