Изкуственият интелект (AI) вече не е бъдеще – той е настояще. Но както при всяка нова технология, неговото приемане в обществото не се случва мигновено и повсеместно. „AI е технология като всяка друга и тя се разпространява по определена крива. В началото винаги има един малък процент иноватори – около 2.5%, които първи възприемат технологичните нововъведения. След това се включват т.нар. ранни последователи, и така процесът постепенно достига до критичната маса“, коментира проф. Бистра Василева от Икономически университет – Варна в ефира на Дарик радио и предаването „Кой говори“.
🔗 Чуйте цялото интервю в ефира на Дарик радио
Разпространението на AI – различна скорост в различни общества
Динамиката на въвеждане и възприемане на изкуствения интелект се различава в отделните държави. Според проф. Василева, това зависи от редица фактори – икономическо развитие, дигитална грамотност, културна отвореност към иновации и наличието на образователни политики, насочени към технологично обучение.
„Всяка страна има своя собствена скорост на дифузия на технологиите. За да наваксаме, трябва да действаме целенасочено – с обучение, подкрепа и добра стратегия“, допълва тя.
Хората – ключовият елемент в технологичната трансформация
Независимо от технологичния напредък, хората остават в основата на всяка промяна. Проф. Василева подчертава, че в момента най-големият фокус трябва да бъде върху обучението и развитието на човешкия потенциал.
„Основното внимание трябва да е върху обучението на хората, защото ключов фактор са хората, не технологиите. И те трябва не просто да знаят как да използват инструментите, а да ги разбират в дълбочина, да могат да ги обучават и адаптират към конкретните си нужди.“
Това е особено важно в контекста на образователната система, където преподавателите и учениците трябва да развият критично мислене и способност за съвместна работа с интелигентни системи.
AI като съюзник, а не заплаха
Въпреки съществуващите страхове около автоматизацията, проф. Василева е категорична, че изкуственият интелект може да бъде изключително полезен инструмент, стига да бъде използван правилно.
„AI може да подобри ефективността на работа не само на фирмите, но и на всички организации – особено в административната сфера, където автоматизацията може да освободи време за по-креативни задачи. Все още не сме изтървали вълната – имаме време да се качим на нея, преди тя да ни залее.“
Тя допълва, че изкуственият интелект трябва да се разглежда като инструмент за подпомагане, а не като заместител на човека. Рутинните задачи могат да бъдат автоматизирани, но стратегическото мислене, емпатията и иновациите остават в човешките ръце.
Нова ера в обучението и работата
AI има потенциала да революционизира не само бизнеса, но и образованието. В рамките на Икономически университет – Варна вече се разработват обучителни програми и модули, насочени към практическото използване на изкуствен интелект. Целта е не просто запознаване с технологии като GenAI, машинно обучение или обработка на естествен език, а изграждане на компетентности за критично мислене, творчество и иновации.
В този контекст проф. Василева обръща внимание и на важността от национална стратегия за дигитално обучение, която да включва както висшето образование, така и фирмените обучения, държавната администрация и обществото като цяло.
Изводи – хората са ключът към устойчивия напредък
AI е тук и ще остане. Но колко ефективно ще го използваме, зависи изцяло от това как подготвяме хората за бъдещето. Технологиите сами по себе си не са нито добри, нито лоши – всичко зависи от контекста, целите и знанията, с които подхождаме към тях.
Съвременният свят се променя бързо, но проф. Василева напомня, че все още имаме време да насочим усилията си в правилната посока и да изградим едно по-интелигентно, човешко и устойчиво бъдеще.