Когато AI може да прави повече, студентите трябва да учат по различен начин: проектно-базирано обучение, компетентности и приемане на технологиите
Plamen MILTENOFF
| From student-centered learning to project-based learning Student-centered learning (SBL) shifts the focus from teacher delivery to students ability to actively doing it. Students take greater responsibility for setting goals, solving problems, making decisions, monitoring progress, and reflecting on their learning. Project-based learning, or PjBL, is one way to organize such learning. Students work over an extended period on an authentic problem, question, or task. They need to investigate information, collaborate, manage resources and time, solve problems, create an outcome, and evaluate their work. These activities connect PjBL closely with self-regulated learning because successful projects require goal setting, planning, monitoring, persistence, help seeking, and reflection. ayu Project-based learning thro… Why project-based and competence-based learning matter in the age of AI Generative AI can now write text, summarize sources, generate code, analyze data, prepare presentations, and propose solutions. This makes an education model focused mainly on reproducing information increasingly difficult to justify. Project-based learning (PBL) shifts attention toward what students can do with knowledge. Competence-based learning goes further by asking students to demonstrate integrated knowledge, skills, judgment, and responsibility in meaningful situations. In an AI-rich environment, this distinction becomes important. A student may use AI to generate an answer without understanding the problem. A project, particularly one built around authentic constraints, intermediate decisions, collaboration, evidence, and reflection, allows an instructor to examine the student’s reasoning process rather than assess only the final product. The broader implication goes beyond the Indonesian study itself. As AI assumes more routine cognitive work, education needs to place greater emphasis on competences such as problem formulation, critical evaluation, decision making, collaboration, self-regulation, reflection, and responsible use of digital tools. AI can participate in these processes, but students still need to demonstrate control over them. What did the Indonesian study find? A recent study by Ayu and colleagues examined 250 undergraduate educational technology students in Indonesia. The researchers combined three perspectives: project-based learning, the Technology Acceptance Model, or TAM, and self-regulated learning. Their central question was whether students’ perceptions of technology help explain how technology-supported PjBL relates to self-regulated learning. ayu Project-based learning thro… TAM focuses on two perceptions: Perceived usefulness, whether students believe a technology helps them perform their work better. Perceived ease of use, whether they find the technology understandable and manageable. The results showed a significant direct relationship between PjBL and self-regulated learning, β = 0.41. PjBL was also associated with higher perceived usefulness and ease of use. Both, in turn, were positively related to self-regulated learning. ayu Project-based learning thro… The mediation results are especially useful. Perceived usefulness accounted for 25.3% of the total PjBL to self-regulated learning relationship, while perceived ease of use accounted for another 20%. Together, these two pathways explained 45.3% of the total relationship. ayu Project-based learning thro… This means technology acceptance matters, but does not explain everything. More than half of the relationship remained direct. Authentic inquiry, autonomy, collaboration, feedback, and reflection therefore retain an important role independently of whether students like or easily use the technology. ayu Project-based learning thro… The study also identified weaker areas in students’ self-regulation. Time management had the lowest mean score, while help seeking, self-evaluation, and reflection were also less developed than collaboration, motivation, and persistence. ayu Project-based learning thro… A short note on method and limitations The researchers used a quantitative explanatory design and covariance-based structural equation modeling, CB-SEM. The model included PjBL, perceived usefulness, perceived ease of use, and self-regulated learning as latent constructs measured through questionnaire items. ayu Project-based learning thro… The statistical model showed acceptable fit and explained 63% of the variance in self-regulated learning. ayu Project-based learning thro… ayu Project-based learning thro… The limitations matter. The sample came from one Indonesian university and one educational technology program. The study was cross-sectional and based on self-reported data collected at one point in time. The findings therefore show relationships, not confirmed causal effects, and should not be generalized automatically to other disciplines or institutions. ayu Project-based learning thro… TAM as an instructional design diagnostic Perhaps the most actionable implication is to treat TAM as a design diagnostic rather than only as a research model. When an instructor introduces a digital platform, an AI system, or another technology into a project, two questions should come first: Does the student understand how this technology helps accomplish the project? Can the student use it without unnecessary cognitive effort? If the answer to the first question is unclear, perceived usefulness will remain low. If the answer to the second is negative, technological friction may consume attention that students need for planning, collaboration, monitoring, and reflection. The study describes a PjBL environment where technology supported task management, real-time feedback, progress analytics, collaboration, templates, tutorials, dashboards, and automated feedback. Technology was integrated across the project cycle rather than used mainly for distributing materials or collecting assignments. ayu Project-based learning thro… For instructional designers, this suggests a simple principle: do not start with “Which technology should we use?” Start with “Which learning activity needs support, and what technology makes this activity easier or more effective?” What K-12 schools and universities can do K-12 teachers can design age-appropriate projects around real problems, provide visible milestones, teach students how to plan their work, and include structured reflection. Digital tools and AI should support research, collaboration, feedback, and monitoring rather than produce the entire project for the student. Universities can apply the same principles at a more advanced level. Courses can include authentic projects, explicit competence criteria, staged submissions, peer collaboration, progress tracking, reflective components, and opportunities to explain how AI contributed to the work. The central lesson from the Indonesian study is therefore broader than technology acceptance. Technology-supported PjBL works best when pedagogy, technology, and self-regulation reinforce one another. In the age of AI, the question is no longer only whether students can use technology. The more important question is whether learning design helps them use technology purposefully while developing the competences they still need to exercise themselves. | От студент-центрирано към проектно-базирано обучение Студент-центрираното обучение измества фокуса от това какво преподавателят представя към това какво активно правят обучаемите. Студентите поемат по-голяма отговорност за поставянето на цели, решаването на проблеми, вземането на решения, проследяването на напредъка и рефлексията върху собственото си учене. Проектно-базираното обучение, или PjBL, е един от начините това да бъде организирано. Студентите работят продължително време по автентичен проблем, въпрос или задача. Те трябва да проучват информация, да си сътрудничат, да управляват ресурси и време, да решават проблеми, да създават конкретен резултат и да оценяват собствената си работа. Тези дейности свързват PjBL тясно със саморегулираното учене, защото успешната работа по проект изисква поставяне на цели, планиране, проследяване, постоянство, търсене на помощ и рефлексия. ayu Project-based learning thro… Защо проектно-базираното и компетентностното обучение са важни във времето на AI Генеративният AI вече може да пише текстове, да обобщава източници, да генерира код, да анализира данни, да подготвя презентации и да предлага решения. Това прави все по-трудно оправдаването на образователен модел, насочен основно към възпроизвеждане на информация. Проектно-базираното обучение измества вниманието към това какво студентите могат да правят със знанията си. Компетентностното обучение отива още по-далеч, като изисква от студентите да демонстрират интегрирани знания, умения, преценка и отговорност в смислени ситуации. В среда, наситена с AI, тази разлика става особено важна. Студент може да използва AI, за да генерира отговор, без да разбира проблема. Един добре структуриран проект, особено такъв, който включва реални ограничения, междинни решения, сътрудничество, доказателства и рефлексия, позволява на преподавателя да оцени процеса на мислене, а не само крайния продукт. По-широкият извод излиза извън рамките на индонезийското изследване. Колкото повече AI поема рутинна когнитивна работа, толкова по-голям акцент образованието трябва да поставя върху компетентности като формулиране на проблеми, критична оценка, вземане на решения, сътрудничество, саморегулация, рефлексия и отговорно използване на дигитални инструменти. AI може да участва в тези процеси, но студентите трябва да запазят контрол върху тях. Какво показва индонезийското изследване Скорошно изследване на Ayu и съавтори разглежда 250 студенти от бакалавърска програма по образователни технологии в Индонезия. Изследователите комбинират три перспективи: проектно-базирано обучение, Technology Acceptance Model, или TAM, и саморегулирано учене. Основният им въпрос е дали възприятията на студентите за технологиите помагат да се обясни как технологично подкрепеното PjBL е свързано със саморегулираното учене. ayu Project-based learning thro… TAM се фокусира върху две основни възприятия: Възприемана полезност, тоест дали студентите смятат, че технологията им помага да работят по-добре. Възприемана лекота на използване, тоест дали технологията е разбираема и лесна за работа. Резултатите показват значима директна връзка между PjBL и саморегулираното учене, β = 0.41. PjBL е свързано и с по-висока възприемана полезност и лекота на използване. И двете от своя страна са положително свързани със саморегулираното учене. ayu Project-based learning thro… Особено полезни са резултатите за медиацията. Възприеманата полезност обяснява 25.3% от общата връзка между PjBL и саморегулираното учене, а възприеманата лекота на използване обяснява още 20%. Заедно двата механизма обясняват 45.3% от общата връзка. ayu Project-based learning thro… Това означава, че приемането на технологиите има значение, но не обяснява всичко. Повече от половината от връзката остава директна. Следователно автентичното изследване, автономността, сътрудничеството, обратната връзка и рефлексията продължават да имат самостоятелно значение, независимо дали студентите харесват технологиите или ги намират за лесни за използване. ayu Project-based learning thro… Изследването открива и по-слабо развити аспекти на саморегулацията. Управлението на времето има най-нисък среден резултат, а търсенето на помощ, самооценката и рефлексията също са по-слабо развити в сравнение със сътрудничеството, мотивацията и постоянството. ayu Project-based learning thro… На кратко за метода и ограниченията Изследователите използват количествен обяснителен дизайн и covariance-based structural equation modeling, CB-SEM. Моделът включва PjBL, възприемана полезност, възприемана лекота на използване и саморегулирано учене като латентни конструкти, измерени чрез въпросник. ayu Project-based learning thro… Статистическият модел показва приемливо съответствие и обяснява 63% от вариацията в саморегулираното учене. ayu Project-based learning thro… ayu Project-based learning thro… Ограниченията са съществени. Извадката е от един индонезийски университет и от една програма по образователни технологии. Изследването е напречно и използва самооценъчни данни, събрани в един момент. Следователно резултатите показват връзки, но не доказани причинно-следствени ефекти, и не трябва автоматично да се обобщават за други дисциплини или институции. ayu Project-based learning thro… TAM като инструмент за instructional design Един от най-практичните изводи е TAM да се използва като диагностичен инструмент за instructional design, а не само като изследователски модел. Когато преподавателят въвежда дигитална платформа, AI система или друг технологичен инструмент в даден проект, два въпроса трябва да бъдат поставени в началото: Разбира ли студентът как тази технология му помага да изпълни проекта? Може ли да я използва без излишно когнитивно натоварване? Ако отговорът на първия въпрос е неясен, възприеманата полезност ще остане ниска. Ако отговорът на втория е отрицателен, технологичната сложност може да отнеме вниманието, необходимо за планиране, сътрудничество, проследяване и рефлексия. Изследването описва PjBL среда, в която технологиите подпомагат управлението на задачи, обратната връзка в реално време, анализите на напредъка, сътрудничеството, шаблоните, видео инструкциите, таблата за проследяване и автоматизираната обратна връзка. Технологията е интегрирана в целия проектен цикъл, вместо да се използва основно за разпространение на материали или предаване на задания. ayu Project-based learning thro… За instructional designers това предполага един прост принцип: не започвайте с въпроса „Коя технология да използваме?“. Започнете с „Коя учебна дейност има нужда от подкрепа и коя технология прави тази дейност по-лесна или по-ефективна?“. Как K-12 училищата и университетите могат да приложат тези изводи Учителите в началното и средното образование K-12 могат да разработват подходящи за възрастта проекти, свързани с реални проблеми, да задават ясни етапи, да учат учениците как да планират работата си и да включват структурирана рефлексия. Дигиталните инструменти и AI трябва да подкрепят проучването, сътрудничеството, обратната връзка и проследяването, вместо да произвеждат целия проект вместо ученика. Университетите могат да приложат същите принципи на по-високо ниво. Курсовете могат да включват автентични проекти, ясно формулирани критерии за компетентности, поетапно предаване на задания, партньорска работа, проследяване на напредъка, рефлексивни компоненти и възможности студентите да обяснят как AI е участвал в тяхната работа. Основният урок от индонезийското изследване е по-широк от темата за приемането на технологиите. Технологично подкрепеното проектно-базирано обучение работи най-добре, когато педагогиката, технологиите и саморегулацията се подкрепят взаимно. В ерата на AI въпросът вече не е само дали студентите могат да използват технологии. По-важният въпрос е дали дизайнът на обучението им помага да използват технологиите целенасочено, като едновременно развиват компетентностите, които трябва да могат да упражняват самостоятелно. |
Ayu, S., Ramly, R.A., Mustaji, M., Mariono, A., Muldiyana, M., Nurhidayah, N., Widarsa, Y.A., 2026. Project-based learning through the technology acceptance model framework: its impact on self-regulated learning of university students. Front. Educ. 11. https://doi.org/10.3389/feduc.2026.1879893